Невероятните идоли – A1

Йоко и Емико бяха приятелки. Те седяха в един парк и си говореха за стари мечти. Емико искаше да бъде певица, а Йоко - танцьорка.

Емико каза: „Нека направим група певци и танцьори на нашата възраст!“ Йоко се съгласи. Те поканиха десет други жени да се присъединят. Всички жени казаха „да“. Те се срещнаха в дома на Йоко и си обещаха да следват мечтите си заедно.

Йоко показа на приятелите си голям апартамент в Сетагая. „Това е идеално за нашата група!“ тя каза.

Емико попита: "Можем ли да си го позволим?" Юкико отговори: "Можем да използваме парите си заедно."

На следващия ден те посетили апартамента. Те го харесаха и се преместиха. Те решиха да кръстят групата си „Дванадесет завинаги“.

В апартамента те тренираха пеене и танци. Те станаха близки приятели и бяха развълнувани за бъдещето си.

Риоичи, известен музикант, видял жените да пеят и танцуват в парка. Той ги хареса и искаше да помогне.

„Здравей, аз съм Риоичи. Мога да ти помогна с музиката. Мога ли да те гледам как тренираш?“ той каза.

Йоко и Емико казаха: "Да, моля!"

След това Риоичи каза: „Искам да ти помогна да правиш песни и шоута. Нека се срещнем утре.“

Работиха заедно, направиха страхотна песен и се чувстваха много щастливи.

Риоичи каза на жените от Twelve Forever: „Утре излиза нашата песен „Boys in My Heart“. Някои хора може да не я харесат, но много ще я харесат.“

Песента се появи и хората заговориха за нея. Някои го харесаха, други не. Жените останаха силни.

Един ден Наоко каза: „Нашата песен е в топ 20!“ Те бяха щастливи и празнуваха успеха си заедно.

Twelve Forever имаше много концерти. Много млади момчета ги харесаха. Томоко каза: "Толкова много момчета аплодираха за нас!" Норико се съгласи: „Ние сме популярни сред тях“.

Представленията им бяха пълни. Те бяха наречени „Невероятните идоли“. Junko каза: "Нашите фенове са сладки." Акико се съгласи: „Те обичат нашите шоута.“

Емико каза: „Нека да работим здраво и да покажем, че възрастта няма значение.“

Twelve Forever стана много известен. Жените се чувстваха стресирани. Започнаха да правят големи купони и да опитват наркотици.

Йоко каза: „Хайде да си направим парти с нашите фенове!“ Жените опитвали наркотици и се забавлявали. Имаха повече купони с фенове.

Аяко каза: „Трябва да спрем. Не е добре за нас.“ Но жените продължавали да правят купони и да употребяват наркотици. Те забравиха мечтите си.

Един ден Twelve Forever намериха мъртво момче в апартамента си. Чувстваха се много тъжни и уплашени.

Йоко каза: "Какво да правим?"

Емико отговори: "Обадете се на полицията."

Новината ядоса хората. Twelve Forever се чувстват притеснени за бъдещето си.

Норико каза: "Направихме голяма грешка."

Джунко отговори: „Нека си помогнем един на друг и да се извиним“.

Полицията залови Джунко, Наоко, Томоко и Харуко заради смъртта на момчето. Другите бяха много тъжни.

Йоко извика: „Не мога да повярвам, че са арестувани“.

Емико каза: „Не искахме това. Какво можем да направим?“

Те искаха да поправят грешките си и да помогнат на приятелите си.

Чиеко каза: „Нека да подобрим нещата и да се поучим от това.“

Всички се съгласиха. Те искаха по-добро бъдеще.

Групата беше тъжна след всичко, което се случи. Загубиха мечтите си и се почувстваха зле.

Йоко каза: "Не мога да повярвам, че всичко го няма."

Емико отговори: „Направихме грешки. Но можем да продължим напред.“

Те се опитаха да намерят нови неща за правене. Чиеко каза: „Рисувам отново. Това ми помага да се чувствам по-добре.“

Но те все още помнеха миналото.

Йоко и Емико се опитаха да пеят сами. Но лошите неща от миналото все още бяха там. Чувстваха се тъжни.

Йоко каза: "Не мога да забравя миналото."

Емико каза: „И аз. Но трябва да опитаме.“

Те опитаха много неща, за да се почувстват по-добре. Искаха да се променят.

Йоко каза: "Можем да го направим."

Емико каза: "Да, можем да бъдем щастливи."

Емико претърпя автомобилна катастрофа. Сега тя е в инвалидна количка. Приятелите й от Twelve Forever я посещават в болницата.

Йоко каза: „Емико, не мога да повярвам. Помагахме си един на друг. Сега не знам какво да правя.“

Емико извика: "Съжалявам, Йоко. Сгреших. Разочаровах те."

Приятелите й обещаха да й помогнат. Те казаха: "Ние сме тук за теб, Емико. Ще те подкрепим."

Йоко се почувства много тъжна и не говореше много. Сачико попита: "Йоко, добре ли си?" Йоко каза: „Добре съм“. Но тя не беше. Приятелите й бяха притеснени. Томоко каза: "Трябва да й помогнем." Закараха я в специализирана болница. Йоко носеше училищната си униформа.

Посетили я приятели. Емико каза: "Ще ти помогнем, Йоко." Йоко се усмихна леко.