Bulgarian | Trainwreck Casanova

Trainwreck Казанова – B1

Глава 3: Пробуждането

Постоянното бипкане на сърдечния монитор нарушаваше тишината в полутъмната болнична стая. Стив отвори очи и видя чистия бял таван. Той примигна, опитвайки се да разбере къде се намира.

Медицинска сестра забеляза, че е буден и бързо дойде при него. „Г-н Томпсън, вие сте буден! Как се чувствате?“

— Какво… къде съм? — попита слабо Стив, гърлото му беше сухо и болезнено.

— Ти си в болницата, скъпа — любезно отвърна сестрата. — Претърпял си ужасен инцидент.

Стив си спомни всичко — вълнението от очакването на специалния пътнически влак, приближаващия влак и след това… нищо. Опита се да седне, но усети остра болка в ребрата.

— Внимавай — предупреди го сестрата и сложи ръка на рамото му. „Имате няколко счупени ребра, счупен крак и много натъртвания. Вие сте в кома от три седмици.“

"Три седмици?" — тихо каза Стив. Сестрата кимна със сериозен вид.

Докато лежеше там, Стив мислеше за живота си преди инцидента. Беше сам, обсебен от влакове и железопътни модели и напълно изолиран от света. Той знаеше, че трябва да се промени, да се свърже с другите и да изживее живота извън своите влакове.

Седмица по-късно Стив намери книга, наречена „Играта“ от Нийл Щраус в болничната библиотека. Той се интересува от света на пикап артистите (PUA), мъже, които се фокусират върху съблазняването и привличането на жени.

По време на ежедневна физиотерапевтична сесия Стив разговаря със своя терапевт Марк за книгата.

„Чували ли сте за „Играта“?“ — попита Стив.

Марк се засмя. "Да, чувал съм за това. Доста е противоречиво."

"Защо?" — попита Стив любопитен.

„Е, става въпрос за това, че мъжете учат техники, за да вдигат жени. Някои хора смятат, че това е манипулативно, докато други смятат, че това е начин за изграждане на увереност и социални умения“, обясни Марк.

„Мислите ли, че може да работи за някой като мен?“ — попита Стив, обнадежден и несигурен.

Марк се замисли за момент, преди да отговори. „Мисля, че всеки може да се научи да бъде по-уверен и да подобри социалните си умения, но е важно тези техники да се използват с уважение и с добри намерения. В крайна сметка става въпрос за отношение към другите с доброта и разбиране.“

Стив обмисли думите на Марк и се почувства по-решен да промени. Той прекарваше свободното си време в четене на повече книги и гледане на видеоклипове за самоусъвършенстване и социална динамика.

Един ден Стив разговаря с друга пациентка, Джени, в градината на болницата. Те обсъдиха своя опит и промените, които искат да направят в живота си.

„Научих много за себе си“, каза Стив. „Трябва да направя някои сериозни промени в живота си и да намеря щастие отвъд моите хобита.“

Джени се усмихна. „Това е страхотно отношение. Никога не е късно да се променим и да намерим това, което ни прави щастливи.“

"Благодаря ти, Джени. Ще направя всичко по силите си, за да стана по-добър, по-уверен човек", каза Стив.

Когато състоянието на Стив се подобри, той се почувства по-решен да промени живота си. Когато напусна болницата, той беше готов да започне нова глава, изпълнена с растеж, връзка и преследване на щастието.

Chapter 3: The Awakening

The constant beeping of the heart monitor disturbed the quiet in the dim hospital room. Steve opened his eyes and saw the clean white ceiling. He blinked, trying to understand where he was.

A nurse noticed he was awake and quickly came to him. "Mr. Thompson, you're awake! How do you feel?"

"Wha—where am I?" Steve asked weakly, his throat feeling dry and sore.

"You're in the hospital, dear," the nurse replied kindly. "You had a terrible accident."

Steve remembered everything—the excitement of waiting for the special passenger train, the approaching train, and then… nothing. He tried to sit up but felt a sharp pain in his ribs.

"Be careful," the nurse warned, putting a hand on his shoulder. "You've got some broken ribs, a fractured leg, and many bruises. You've been in a coma for three weeks."

"Three weeks?" Steve said quietly. The nurse nodded, looking serious.

As he lay there, Steve thought about his life before the accident. He'd been alone, obsessed with trains and model railways, and completely disconnected from the world. He knew he needed to change, to connect with others and experience life beyond his trains.

A week later, Steve found a book called "The Game" by Neil Strauss in the hospital library. He became interested in the world of pick-up artists (PUAs), men who focus on seducing and attracting women.

During a daily physiotherapy session, Steve talked to his therapist, Mark, about the book.

"Have you heard of 'The Game'?" Steve asked.

Mark laughed. "Yes, I've heard of it. It's quite controversial."

"Why?" Steve asked, curious.

"Well, it's about men learning techniques to pick up women. Some people think it's manipulative, while others think it's a way to build confidence and social skills," Mark explained.

"Do you think it could work for someone like me?" Steve asked, hopeful and unsure.

Mark thought for a moment before answering. "I think anyone can learn to be more confident and improve their social skills, but it's important to use those techniques respectfully and with good intentions. In the end, it's about treating others with kindness and understanding."

Steve considered Mark's words and felt more determined to change. He spent his free time reading more books and watching videos on self-improvement and social dynamics.

One day, Steve talked to another patient, Jenny, in the hospital garden. They discussed their experiences and the changes they wanted to make in their lives.

"I've learnt a lot about myself," Steve said. "I need to make some serious changes in my life and find happiness beyond my hobbies."

Jenny smiled. "That's a great attitude. It's never too late to change and find what makes us happy."

"Thank you, Jenny. I'll do my best to become a better, more confident person," Steve said.

As Steve's condition improved, he felt more determined to change his life. When he left the hospital, he was ready to start a new chapter, filled with growth, connection, and the pursuit of happiness.