Bulgarian | The Price of Sugar, the Cost of Love
Цената на захарта, цената на любовта – B1
Глава 6: Бягство в Беларус
Тойво се разхождаше напред-назад из долнопробния апартамент с притеснен вид. „Това е ужасно, Вильо. Загубихме всичко и сега сме заседнали на това ужасно място.“
Вильо въздъхна, изглеждайки загрижен. "Знам, приятелю. Никога не съм мислил, че ще свършим така. Преди имахме страхотен живот, а сега ни вижте."
Тойво огледа малкия, запуснат апартамент, олющените тапети и протрития килим им напомняха за падането им в немилост. "Всичко е заради този ужасен Анти. Не мога да повярвам, че ни измами така."
„Бяхме отчаяни, Тойво. Той се възползва от нас“, каза Вильо, звучащ емоционално. "Той съсипа живота ни, а ние не знаем защо."
Докато седяха на неудобния диван, Тойво потърка главата си, усещайки, че започва главоболие. „Трябва да намерим изход от тази бъркотия, Вильо. Не можем да се крием вечно в Беларус.“
Вильо кимна със сериозен вид. „Мислех за това, Тойво. Ами ако се опитаме да си намерим работа тук? Няма да е както преди, но ще имаме малко пари.“
Тойво се засмя. „Наистина ли мислите, че можем да намерим добра работа тук? Ние не говорим езика. Не, имаме нужда от различен план.“
Вильо погледна Тойво с очи, пълни с надежда. "Е, какво предлагаш? Заседнали сме тук, приятелю. Не можем да се върнем във Финландия. Дължим твърде много пари."
Тойво въздъхна, облягайки се на дивана. — Не знам, Вильо. Просто… не знам.
За момент двамата мъже седяха тихо, трудната им ситуация тежеше върху тях. Мрачното предградие на Минск зад прозореца им сякаш се подиграваше с проблема им.
Вильо заговори с тих, но силен глас. „Ще намерим начин, Тойво. Трябва. Не можем просто да се откажем.“
Тойво погледна приятеля си, лицето му беше едновременно тъжно и решително. „Прав си, Вильо. Не можем да позволим на Анти да победи. Ще намерим начин да започнем живота си отново, дори и това да отнеме години.“
Заедно двамата мъже започват да планират несигурното си бъдеще в Беларус, мрачният апартамент се превръща в тяхното безопасно място, докато се изправят пред предизвикателствата пред тях.
Chapter 6: Escaping to Belarus
Toivo walked back and forth in the shabby flat, looking worried. "This is terrible, Viljo. We've lost everything and now we're stuck in this awful place."
Viljo sighed, looking concerned. "I know, mate. I never thought we'd end up like this. We used to have a great life, and now look at us."
Toivo looked around the small, run-down flat, the peeling wallpaper and worn-out carpet reminding them of their fall from grace. "It's all because of that horrible Antti. I can't believe he tricked us like that."
"We were desperate, Toivo. He took advantage of us," Viljo said, sounding emotional. "He's ruined our lives, and we don't know why."
As they sat on the uncomfortable sofa, Toivo rubbed his head, feeling a headache starting. "We need to find a way out of this mess, Viljo. We can't hide in Belarus forever."
Viljo nodded, looking serious. "I've been thinking about that, Toivo. What if we try to find work here? It won't be the same as before, but we'd have some money."
Toivo laughed. "Do you really think we can find good jobs here? We don't speak the language. No, we need a different plan."
Viljo looked at Toivo, his eyes full of hope. "Well, what do you suggest? We're stuck here, mate. We can't go back to Finland. We owe too much money."
Toivo sighed, leaning back on the sofa. "I don't know, Viljo. I just… I don't know."
For a moment, the two men sat quietly, their difficult situation weighing heavily on them. The grim Minsk suburb outside their window seemed to make fun of their problem.
Viljo spoke, his voice quiet but strong. "We'll find a way, Toivo. We must. We can't just give up."
Toivo looked at his friend, his face both sad and determined. "You're right, Viljo. We can't let Antti win. We'll find a way to start our lives again, even if it takes years."
Together, the two men started to plan their uncertain future in Belarus, the dreary flat becoming their safe place as they faced the challenges ahead.