Bulgarian | Trainwreck Casanova
Trainwreck Казанова – B1
Глава 7: Вълнуващият живот
Луксозният модерен апартамент на Стив беше изпълнен със смях и музика. Той пиеше шампанско, докато оглеждаше стаята, щастлив от красивите жени, които се интересуваха от неговия успех и слава. Той говори с приятеля си Том, колега от PUA, който често идваше на партитата му.
— Можеш ли да повярваш, приятел? - каза Стив с усмивка. „Само преди няколко години бях сам в мазето си, играейки си с модели на влакове, а сега вижте всичко това.“
Том се засмя, вдигайки чашата си. „Знам, приятелю. Това е лудост. Ти наистина промени живота си, нали?“
— Определено — отвърна Стив с блеснали очи. „И всичко това е заради „Играта“ и всичко, което съм научил като пикап артист.“
Красива жена в тясна червена рокля се приближи до тях, гледайки Стив. „Хей, ти си Стив, нали? Известният пикап артист?“ — попита тя с мек глас.
Стив се усмихна уверено. "Да, аз съм. А ти кой си, любов?"
"Аз съм Джесика", отговори тя, отпивайки от чашата си. „Чувал съм толкова много за вас и просто трябваше да видя дали всичко, което казват, е истина.“
— Е — каза Стив, като се приближи до нея, — защо не отидем на по-тихо място и мога да ти покажа колко е вярно?
Джесика се изкиска и се съгласи, като последва Стив в по-тиха част на апартамента.
Том ги наблюдаваше как си отиват и като поклати глава, каза тихо: „Уау, той наистина стигна далече“.
Докато нощта минаваше, Стив продължаваше да очарова жените на партито си, да флиртува и да говори. Напитки имаше навсякъде и хората бяха спокойни.
Стив беше с група жени, всички искаха да говорят с него. Той им разказа за приключенията си на срещи и като пикап артист. Те слушаха внимателно, обичайки доверието му.
Една жена, любопитна, попита: „Липсва ли ти някога старият живот? Този преди цялата тази слава и пари?“
Стив се замисли за момент и усмивката му изчезна. "Знаете ли какво? Не мисля, че го правя. Да, беше по-просто, но бях самотен и нещастен. Сега съм много по-щастлив."
Жената кимна, вярвайки му. След това тя говори с приятеля си и Стив се замисли за своето пътуване и живота, който е създал.
Купонът продължи до сутринта, като хората танцуваха, пиеха и се веселяха. В средата на забавния и луксозен живот Стив се почувства горд. Неговите дни на модели на влакове и самота бяха далеч, заменени от свят на красиви жени и невероятни партита. Животът беше страхотен и Стив не искаше да се връща назад.
Chapter 7: The Exciting Life
Steve's luxurious modern flat was filled with laughter and music. He drank champagne while looking around the room, happy with the beautiful women who were interested in his success and fame. He talked to his friend Tom, a fellow PUA who came to his parties often.
"Can you believe it, mate?" Steve said with a smile. "Just a few years ago, I was alone in my basement, playing with model trains, and now look at all this."
Tom laughed, raising his glass. "I know, mate. It's crazy. You've really changed your life, haven't you?"
"Definitely," Steve replied, his eyes shining. "And it's all because of 'The Game' and everything I've learned from being a pick-up artist."
A beautiful woman in a tight red dress walked over to them, looking at Steve. "Hey, you're Steve, right? The famous pick-up artist?" she asked, her voice soft.
Steve smiled confidently. "Yes, I am. And who are you, love?"
"I'm Jessica," she answered, drinking from her glass. "I've heard so much about you, and I just had to see if everything they say is true."
"Well," Steve said, getting closer to her, "why don't we go somewhere quieter, and I can show you how true it is?"
Jessica giggled and agreed, following Steve to a quieter part of the flat.
Tom watched them go and, shaking his head, said quietly, "Wow, he has really come far."
As the night went on, Steve kept charming the women at his party, flirting and talking. Drinks were everywhere, and people were relaxed.
Steve was with a group of women, all wanting to talk to him. He told them about his adventures dating and as a pick-up artist. They listened carefully, loving his confidence.
One woman, curious, asked, "Do you ever miss your old life? The one before all this fame and money?"
Steve thought for a moment, his smile disappearing. "You know what? I don't think I do. Yes, it was simpler, but I was lonely and unhappy. I'm much happier now."
The woman nodded, believing him. She then talked to her friend, and Steve thought about his journey and the life he had made.
The party went on until the morning, with people dancing, drinking, and enjoying themselves. In the middle of the fun and fancy life, Steve felt proud. His days of model trains and being alone were far away, replaced by a world of beautiful women and amazing parties. Life was great, and Steve didn't want to go back.