Bulgarian | Trainwreck Casanova
Trainwreck Казанова – B1
Глава 9: Процесът
Съдебната зала беше пълна с вълнение, когато процесът срещу Стив започна. Той седеше нервно и се движеше на стола си, докато адвокатът му Найджъл се опитваше да го утеши.
„Не се притеснявай, Стив. Разбрахме това. Имаме силна защита и ще се погрижим журито да разбере истината“, каза Найджъл, потупвайки Стив по гърба.
„Добре, но е трудно да не се притесняваш, Найджъл. Имам чувството, че всички са срещу мен“, отговори Стив, оглеждайки стаята към сериозните лица на журито.
Докато обвинението започна своето дело, Стив слушаше как жените разказват историите си една по една. Прокурорът, умна жена на име Виктория, зададе трудни въпроси, които накараха съдебната зала да ахне от шокиращите подробности.
— И така, госпожице Хейс, казвате, че мистър Томпсън ви е накарал да влезете в басейна, пълен с бита сметана, мед и сладко от ягоди? — попита Виктория първата от петте жени.
— Да, така е — каза мис Хейс с треперещ глас. "Той каза, че ще бъде забавно, но когато се опитах да си тръгна, той се ядоса и ме накара да остана."
Процесът протече по подобен начин за другите четири жени, като Виктория показа как техните преживявания са сходни, за да изгради дело срещу Стив. Но Найджъл не се отказа и категорично защити Стив, намирайки проблеми в историята на прокуратурата.
„Членове на журито“, започна Найджъл последното си изказване, „историите, които чухте днес, може да са шокиращи, но е важно да разберете, че тези събития бяха съгласни с всички. Моят клиент, Стив Томпсън, никога не е искал да нарани някого от тези жени. Ясно е, че това е тъжно недоразумение и медиите го влошиха."
Докато журито си тръгваше да решава, Стив погледна Найджъл, несигурен какво ще се случи. — Мислиш ли, че ще ни повярват?
Найджъл въздъхна. „Трудно е да се каже, Стив. Но направихме всичко възможно. Сега чакаме.“
Часове по-късно журито се върна с решението си. Лидерът стана и говореше на съда. „Ваша чест, намираме подсъдимия Стив Томпсън за невинен по всички обвинения.“
Стив въздъхна, почувства облекчение, когато се обърна към Найджъл. — Благодаря ти — прошепна той със сълзи в очите.
Найджъл кимна сериозно. „Няма за какво, Стив. Но помни, че това не е краят. Все още имаш да извървиш дълъг път, за да изградиш отново живота си.“
Съдебната зала се изпразни, оставяйки Стив да мисли за процеса и решението. Той знаеше, че въпреки че беше признат за невинен, репутацията и бъдещето му вече бяха накърнени.
Chapter 9: The Trial
The courtroom was full of excitement as Steve's trial started. He sat nervously, moving about in his chair while his defence lawyer, Nigel, tried to comfort him.
"Don't worry, Steve. We've got this. We have a strong defence and will make sure the jury knows the truth," Nigel said, patting Steve on the back.
"Alright, but it's hard not to worry, Nigel. It feels like everyone is against me," Steve answered, looking around the room at the serious faces of the jury.
As the prosecution started their case, Steve listened to the women tell their stories one by one. The prosecutor, a clever woman named Victoria, asked difficult questions that made the courtroom gasp at the shocking details.
"So, Miss Hayes, you say that Mr. Thompson made you go into the pool filled with whipped cream, honey, and strawberry jam?" Victoria asked the first of the five women.
"Yes, that's right," Miss Hayes said, her voice shaking. "He said it would be fun, but when I tried to leave, he became angry and made me stay."
The trial went on in a similar way for the other four women, with Victoria showing how their experiences were similar to build a case against Steve. But Nigel didn't give up and defended Steve strongly, finding problems in the prosecution's story.
"Members of the jury," Nigel began his final statement, "the stories you've heard today might be shocking, but it's important to understand that these events were agreed by everyone. My client, Steve Thompson, never meant to hurt any of these women. It's clear that this is a sad misunderstanding, and the media has made it worse."
As the jury left to decide, Steve looked at Nigel, not sure what would happen. "Do you think they'll believe us?"
Nigel sighed. "It's hard to say, Steve. But we've done our best. Now, we wait."
Hours later, the jury came back with their decision. The leader stood and spoke to the court. "Your Honour, we find the defendant, Steve Thompson, not guilty on all charges."
Steve breathed out, feeling relieved as he turned to Nigel. "Thank you," he whispered, tears in his eyes.
Nigel nodded seriously. "You're welcome, Steve. But remember, this isn't the end. You still have a long way to go to rebuild your life."
The courtroom emptied, leaving Steve to think about the trial and the decision. He knew that, even though he was found not guilty, his reputation and future had already been damaged.